Нашите 10 НЕ в българското строителство. (част първа)

Какво ни пречи да имаме модерни градове с архитектура и интериори, адекватни на 21 в. ?

Нашето време се различава от големите исторически стилови периоди най-вече по това, че днес едновременно съществуват много различни и частично противоположни течения.

Какво значи „модерен“ град ? Кой определя дали един град е модерен или не? Какви сгради и функции съдържа в себе си „модерния“ град ? Архитектурата е огладело на икономическото развитие в дадена държава. Така е било, така и ще бъде. Пример за това са древните Египет, Елада, Рим. Когато дадена държава просперира, то и архитектурата в нея просперира. А държавата просперира не само когато в нея има пари, а когато има и култура. Култура на живот и осезание ! Последните 10 години България се задръсти от нискокачествени архитектурни продукти поради бума на  бързозабогатели ниско културни люде, искащи да удвоят парите си за отрицателно време. Построиха се маса сгради без улици към тях, без инфраструктура и без комуникация. За щастие можем да споделим, че все повече хора започнаха да пътуват насам натам и виждат какво се случва на световната сцена. Но уви, твърде късно.

Нашите „10 НЕ“ в страната ни от архитектурна гледна точка са :

1. Липсата на Култура. Културата е по-важна от бизнеса. Бизнесът без култура е неефективен и вреден. Нашата социалистическа колективизация, индустриализация, електрификация и водоснабдяване на населението, сами по себе си необходими, бяха направени без култура. Те бяха грандомански, нереалистични , прахоснически. Това се повтаря днес в драстични форми. Некултурен е бизнесът, който не е далновиден, който няма перспектива, който граби от природата и човека, експлоатира ги  в свръхмярка, харчи територии и ресурси, въздух, гориво… надежди. Не казваме, че цялата цивилизация и индустриализация е нещо лошо, насочено срещу човека и срещу културата. Заемаме междинна позиция – смятаме, че културата е по-важна от бизнеса, защото успехът на бизнеса зависи от културата, а провалът на бизнеса проваля културата. Не можеш да правиш план за 20 години напред и да не направиш покрай това никакви изводи от миналото. Да не стъпиш на принципи, подобни или противоположни на тези, но не по-малко ясни, да не кажеш какво искаш да бъде след 50 години. Проектът на общината – този, който е одобрен като предварителен проект – е некултурен план. Той няма надстроечния характер на културата, не следва от нищо заявено и не сочи към нищо определено. Следва от хаоса на прехода и води към хаос и преексплоатация  на ресурсите – към екстензивно развитие и неограничен  произвол. Тук ни идва наум пример за това колко е важно за плана да направи избор, да заеме позиция. Каква улица ще бъде „Раковски“? Улица на театри, заведения и галерии, или важна транспортна улица? Това е кардинален въпрос за София, защото такива в посока север-юг има още две. Който и да прави общия план, трябва да каже. И да го подплати с разчети. -Тя е транспортна улица и културата отива другаде, или тя е културна улица и транспортът отива другаде. Къде?

2. Липсата на Правила и стандарти. Липсата на стандарти води до липса на качество. На европейско ниво се разработват стандарти за устойчиво строителство, които следва да се прилагат и в България. В стандартите се дефинират параметри, които се съдържат в действащите на пазара сертификационни системи. У нас се мисли най-вече за елементарните мерки за енергийна ефективност – подмяна на старата дограма, облицоване на фасади с топлоизолационни материали. Това не е правилният начин да вървим към устойчиво строителство.

3. Липсата на Кадастър. Кадастралните карти са необходими, за да се конкретизира общия градоустройствен план на София. Дори да няма план, те са абсолютно задължителни. Ако с тях върви и имотен регистър, т.е. всеки може да разбере кой е собственик на даден парцел, кои са неговите съседи и неговите граници, за цялото общество ще бъде по-удобно. По-добре е това да се направи късно, отколкото никога. Общината е закъсняла вече 11 години с този ангажимент, така че, не се знае дали трябва да бъде винена или похвалена.

4. Липсата на Инфраструктура. Това е ангажимент на общината. По ред причини тя не иска и не може да си изпълнява задълженията. Затова предпочита да заменя. Инвеститор, който вземе парцел на безценица, но поеме грижата за околните улици и дори спирки и зелени площи, на практика облекчава общината. Това се приема радушно от съветниците и, например, ако да кажем фирма Х вместо да настоява да й се направят улиците и подходите, си купи евтино парцел по-навътре в града, и двете страни са доволни.
5. Липсата на обществени Поръчки. Обърнали ли сте внимание как току-се появи някоя обществена поръчка, която, за съжаление тъкмо свършва? Къде-къде около Коледа изскочи нещо и то крайната дата като е в първата седмица от януари – нали се сещате как са нещата. И после – ама то е излязло в Държавен вестник, да сте се записали навреме; измихме си ръцете. И те така от година на година Обществените поръчки си отиват при тоя, дето требе, а не при тоя, дето е най-добър. Когато ги има. Когато ги няма – още по-чудно какво точно се случва.

В следващия ни пост – очаквайте продължение с останалите 5 неща, които ни бодат очите !

(статията е публикувана и в сп. Домът)

Comments

  1. Иванка Камбурова says

    Напълно съм съгласна с горе изложеното,но кога най сетне това ще бъде факт?Това безредие и този хаос в строежа на какви ли не пародии на сгради е очеваден,но законът вижда остъклената тераса на обикновения гражданин,но не вижда хотела изграден с капацитет натоварващ канализация,електрозахранване и т.н.последствия за цял град.Кгато чуя за съборен незаконен хотел ще повярвам,че в България е дошло време за ред,останалото е само добри пожелания и желание да живеем цивилизовано и подредено!

  2. says

    Архитектурата на София се нуждае от строгото око на главния архитект. Според мен не може да се допуска такава безвкусица на големи пунктови сгради,които не се връзват с нормална градска архитектура.Представете си влизането по „Цариградско шосе“.Вдясно е „паметника“на съветската наука и техника,или както аз му казвам „Юри Гагарин“ , и в ляво „паметника на глупостта“ -килнатата сграда …мисля,че е многоетажен гараж. Може ли това да е град? Може,ако това е паметник на архитектурата на „соца“.

  3. says

    Бизнесът без култура е едно голямо НИЩО. Има много да учат родните “бизнесмени“ по този въпрос, но изглежда ще го научат по трудния начин, когато бумеранга започне да ги застига.

    Поздравления за автора на статия. В очакване сме на бъдещи публикации.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Please type the characters of this captcha image in the input box

Please type the characters of this captcha image in the input box

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>