До Париж с Schneider Electric (2).

В предишния си пост ви разходихме до централата на Schneider Electric, Триумфалната арка, Айфеловата кула и Шанз-Елизе. Днес продължаваме нашия фото разказ в Париж през Лувъра, Монмартър, Нотр Дам и още няколко интересни забележителности.

IMG_2856

Ден 2:

Първата спирка във втория ден от нашето пътуване бе Лувъра – най-посещаваният музей в света. Сградата е била първо военно укрепление, а после кралска резиденция. За първи път е отворена като музей на 8 ноември 1793 г., по време на Френската революция. Най-значимата скорошна промяна във външния вид на музея е проектът „Grand Louvre“ на архитекта Йау Минг Пей. Отворено е северното крило на зданието, което дотогава се е ползвало за правителствени служби, а в центъра на двореца е поставена стъклената пирамида.

DSC_1332

Несъмнено първото нещо, което веднага грабна погледите ни, бе самоносещата се стълба, която с витите си рамене „прегръща“ асансьора за инвалиди, който в най-ниската си спирка „потъва“ в земята. Ето от къде Стив Джобс е краднал идеята за неговия Apple Store на 5-то Авеню в Ню Йорк.

DSC_1337

Пообиколихме малко залите и в един момент стигнахме до загадачната Мона Лиза на  Леонардо да Винчи, която всъщност не изглеждаше чааак толкова загадъчно. Още повече – платното беше доста по-малко от колкото си го представяхме – 77/53см. Картината идентифицира седящата дама Лиза, съпруга на богатия флорентински търговец Франческо дел Джокондо. „Мона“ е често срещано в италианския език сливане на „мадона“, което значи „моята дама“, еквивалент на френското „Madam“; от там и името на картината – „Madam Lisa.“

DSC_1406

 След залата с Джукондата се отправихме към покоите на Наполеон IV. Преминахме през още няколко изложбени зали и коридори с НЕчовешки мащаб и пропорции:

DSC_1387

В крилото на Наполеон ни очакваха интересни мебели и аксесоари със стил, типичен за времето си. За съжаление, някои хора и днес предпочитат да сложат в дома си подобна мебел.

DSC_1461

 След Лувъра се отправихме към квартала Монмартър, но преди това спряхме да пием кафе на покрива на един търговски център, от където имаше невероятна гледка към града.

DSC_1499

Монмартър, което означава „Планината на мъчениците“ е хълм, висок около 130 м. Прочут е с красивата си архитектура и с това, че през 19-ти и 20-ти век мнозина известни художници са работили там, като например Пабло Пикасо, Винсент Ван Гог, Амедео Модиляни,Анри Матис, Едгар Дега, Клод Моне, Салвадор Дали. На върха на Монмартър се извисява базиликата Сакре кьор (Свято сърце Исусово). От камбанарията ѝ, висока 80 метра, бие една от най-големитекамбани в света, тежаща 19 тона. Надолу от катедралата тръгват тесни улички, които отвеждат до площад Пигал — средище на нощния живот в Париж.

DSC_1546

Заради височината и ветровете, мястото е много подходящо за вятърни мелници. Днес от тях е останала само тази пред входа на прочутото кабаре Мулен Руж. Оказа се, че целият булевард е осеян със секс-шопове, секс-клубове, еротични барове и порнографски кина. За съжаление беше едва 23ч. и нямаше как да видим улицата в истинския и „блясък и красота“ :).

DSC_1561

 Ден 3:

В третия ден от разходката си бяхме вече много изморени и решихме да го караме по-лежерно. Разходка, кафенце, обяд, разходка, кафенце, вечеря :). Тръгнахме към катедралата Нотр Дам или Парижката Света Богородица. Готическата катедрала е един от върховете във френското изкуство с удивителното равновесие на пропорциите и хармоничната си фасада.Катедралата има 3 портала. Първият е на Св. Ана (майката на Дева Мария), средният изобразява Страшния съд, а третият е на Дева Мария. Двата крайни портала са напълно еднакви. Легендата разказва, че майсторът на порталите не могъл да направи средния, тъй като бил продал душата си на дявола, затова той бил направен от друг и се различавал от останалите портали.

DSC_1608

Едно от най-сладките неща за нас архитектите, оставихме за накрая – Националсният център за изкуство и култура „ Жорж Помпиду” на един от най-великите архитекти на нашето съвремие – Ренцо Пиано. Центърът е плод на желанието на Жорж Помпиду, тогавашен президент на Франция, да създаде в сърцето на Париж оригинална културна институция, изцяло посветена на създаването на модерно и съвременно изкуство, където пластичното изкуство ще съжителства с книги, дизайн, музика и филми.

Сега на вниманието на Фандъкова, Столична Община и главния архитект Петър Диков !!!

Изграждането на музея е станало чрез международен архитектурен конкурс, по волята на Жорж Помпиду, който искал „Този конкурс да бъде възможно най-гъвкав. Което ще рече, че условията на конкурса трябва да включват минимум ограничения, свързани с предназначението на помещенията, и така архитектите да могат да развиват своите проекти, без да се налага да се притесняват за предписания като тези, които са свързани с ограничаването на височината. Също така следва конкурсът да е отворен за всеки талантлив архитект, бил той млад и без финансови възможности. Условията за организиране на конкурса трябва да се предвидят така, че да се определят средствата за всеки архитект, чийто проект е забелязан, да се плати за работата и разноските му”. На 19 юли 1971 г., жури, председателствано от Робърт Бордаз избра архитектите Ренцо Пиано и Ричард Роджърс, подпомагани от програмиста Джанфранко Франчини. Строителството продължило от 1971 до 1977г.

DSC_1644

 Вечерта ни приключи с разходка по булевард Сент Жармен и Сена.

IMG_2889

С това нашата виртуална разходка през Париж приключва. Надяваме се да ви е харесало и да сте останали вдъхновени от нещата, които ви показахме.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Please type the characters of this captcha image in the input box

Please type the characters of this captcha image in the input box

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>