BIG | Bjarke Ingels Group

„Единствените хора, които можем да обвиняваме за скучните си сгради, грозните фабрики и полумъртви градове, сме самите ние“. Цитат, принадлежащ на датската супер звезда в архитектурата – Бярке Ингелс, който печели любовта на хората из целия свят посредством своите новаторски архитектурни решения.Избрах да пиша за Бярке Ингелс по няколко причини. Той е млад архитект, който не влиза в графата на обичайно изглеждащите такива. Едва на 30 и няколко години е, а е сред топ 10-те архитектурни фирми в света. Не се осланя на традиционните подходи в архитектура. Действа с огромен замах и студиото му бълва вулканично проекти, достойни да се съревновават с тези на Норман Фостър, Ренцо Пиано, Заха Хадид и редица други нему колеги, можещи спокойно да бъдат негови родители.Там, където теорията, прагматизма и оптимизма се срещат. Това е архитектурата на Бярке Ингелс.

Бярке Ингелс е основател на датската архитектурна група BIG (Bjarke Ingels Group). Носи тениски с щампи, чете комикси и говори за голямата архитектура със забележителна увереност. Наричат го архитектурния феномен на малка Дания. Неговите сгради не само изглеждат като излезли от природата – те действат като природата: блокират вятъра, събират слънчева енергия – и създават зашеметяващи изгледи.До 2004-а никой не очаква от датските архитекти радикални проекти, нито новаторска визия.Преди BIG, Бярке Ингелс е партньор с Жулиен де Смед в “PLOT”. Двамата се запознават в OMA на Rem Koolhaas. Още ненавършили 30 години, печелят Златен лъв за проекта на концертна зала в Ставангер,  множество други международни конкурси, куратори са и на датския павилион на едно от биеналетата. Дуото Ингелс – де Смед имат уникален подход в своята работа – променят характера на професията архитект. Много хора се питат как успяват да убедят своите инвеститори да финансират техните чудновати и почти безумни проекти – обитаеми мостове, висящи градини – хотели и т.н. и т.н. За съжаление обаче повечето техни проекти остават само на хартия и след две години съвместна работа, се разделят и основават собствени студия – BIG и JDS.

Бярке Ингелс е един от най-успешните съвременни архитекти на световната сцена.Успехът му се дължи освен на проектите, които прави, но и на философията, която изповядва при проектирането им. Подходът му към архитектурното оформление е насочен към експериментирането. Неговите сгради не са просто сгради за обитаване. Неговите сгради са  сгради за изживяване ! Архитектурата на BIG анализира много внимателно не само формите, пространствата, природата. Тя анализира как животът постоянно се развива и променя, как хората прекарват свободното си време, как работят, как обичат и въобще как живеят. Архитектурата на BIG се фокусира върху всеки един малък детайл, който съществува в рамките на голямата картина.

В нашата професия можеш да се наречеш достоен професионалист едва след като си минал 50-те. Е, Бярке Ингелс доказва, че и на малко над 30 може да си архитект с мисия и можеш да бъдеш разпознат на улицата заради това, че си направил „ей онази сграда там“. Много е спорен въпросът от кого се е учил и как е достигнал до това, което е в момента Бярке Ингелс. Вглеждайки се в проектите му, заедно с наградите, които е спечелил, е трудно да си представим, че е завършил образованието си едва преди 10-ина години. Възпитаник на Кралската академия в Копенхаген и Техническия институт в Барселона, Ингелс излиза от света на академичните среди с първата си награда под мишница и отива да работи директно при Рем Колхаас в OMA (Office of Metropolitan Architecture) в Ротердам. Колхаас е легенда и е обявен за един от 100-те най-влиятелни хора в света от сп. „Тайм“. На Ингелс му отнема 3 години, за да научи от него всичко, от което има нужда. Не отнема много време и след няколко години е нареден рамо до рамо до някогашния си ментор в класацията за 100-те най-креативни хора в света от сп. „Fast Company”. През 2009-а BIG издават книга със своите проекти, наречена „YES IS MORE”. Тя не е просто албум със снимки и визуализации. Тя е комикс или по-скоро „архи-комикс“. Формат, който всъщност разказва историите зад проектите. Комбинира снимки, скици и думи, за да разкаже в действителност истории за архитектура. Комикс, който посредством адаптация и импровизация обеснява как един проект се развива. От своето начало и идея до своя край. А защо комикс? След средното си образование Бярке искал да учи рисуване на комикси, но в Кралската академия в Копенхаген нямало такава специалност и най-близкото нещо, свързано с рисуване, било архитектурата. Така младият и неорентиран тогава Ингелс попада в океана на архитектурата.

Това, което искат да кажат с „YES IS MORE“ е, в основни линии да се опитат да поставят под въпрос идеята, че архитектурния авантгард е почти винаги отрицателно дефиниран, относно това срещу кого, или какво сме настроени архитектите. Клишето за радикалния архитект е сърдит млад мъж, борещ се срещу учреждението. Или тази идея за неразбрания гений, разочарован, че светът не се вписва в неговите идеи. Вместо революцията, BIG са много по-заинтересувани от еволюцията. Тази идея, че нещата постепенно еволюират, чрез адаптиране и импровизация към промените по света.

За философията си на работа, Бярке Ингелс дава за пример работата на Дарвин. Неговото известно дърво на еволюцията, би могло да бъде почти схема на начина, по който BIG работят. Проектът преминава през поредица от поколения от дизайнерски срещи. На всяка среща има твърде много идеи. Само най-добрите могат да оцелеят. И чрез процеса на архитектурна селекция те може да изберат наистина най-красивия модел. Или може да имат много функционален модел. Те ги смесват. Получава се нещо от сорта на мутирало потомство. И чрез тези поколения от дизайнерски срещи BIG достигат до крайния дизайн на сградата. Но Дарвин не обяснява само развитието на единствена идея. Както виждате, понякога клонката се разклонява. И доста често става ясно, че тя не работи наистина в този контекст. Но за друг клиент, в друга култура, тя може наистина да е правилния отговор на различен въпрос. Така, в резултат, BIG никога не изхвърлят нищо. Поддържат офиса си почти като архив за архитектурно биоразнообразие. Никога не знаят кога какво може да им потрябва отново.

Какво е отношението на Бярке Ингелс към домът ? За него домът не е просто място, пространство, в което човек съществува. Домът не е място, а състояние. Всеки от нас сам създава средата, в която намира щастие. Нашата работа като архитекти е да помогнем хората да го открият по-лесно и по-бързо. Хората имат връзки със своите жилища. Всички ние сме различни. Не можем да живеем по един и същ начин, не можем да обитаваме едни същи пространства и да бъдем еднакво щастливи. Когато създава домове, Ингелс превежда хората по един път, разказвайки една вълнуваща идея, на която е нужна само една искра да запали и други последователи, даващи и последното си пени, за да живеят в сграда, проектирана от BIG. В дизайна на компютърни игри се използва термина “gameplay” (атмосферата, която създава играта). Най-добрата компютърна игра не е тази с най-сложна история или с най-красива графика, или с най-необятна околна среда, или пък с най-много чудовища. Най-добрата игра е тази, която създава максимална забава с минимални средства (бързо зареждане, изчислителна мощ и т.н.). Същото е и с архитектурата.

Сега всички говорят за „кризата“, за назрялата нужда от промяна и естествено в такива моменти се питаме какво следва. Според Бярке Ингелс по време на рецесия точно от такъв тип архитектура имаме нужда. Архитектура, която създава максимален ефект с минимални средства. Максимален комфорт с минимално потребление на енергия. Максимална функционалност на минимална площ и максимално качество на живот с минимален разход на ресурси.
Какво ни пречи в България да имаме сгради, подобни на тези на BIG? Студиото на Ингелс няма почерк. Нямат характерни обеми, материали или технологии, с които можем да ги свържем. Те адаптират сградите според нуждите на клиента и според природните дадености с минимално рушене. Сградите им са с причудливи форми и детайли, но дълбоко в това всичко има своята логика на детайл и породената нужда от функция. В практиката на Ингелс има множество интересни проекти. При тях няма лоша или не достатъчно добре измислена сграда. Всичко е подчинено на някаква идея. Аз съм се спрял на няколко от тях и бих желал да ви разкажа тяхната история. Това са жилищните MTN, VM, 8H, еднофамилната М2 и концептуалната REN. Зад всяко име се крие абревиетура. Разгледайте внимателно следните примери и си представете, че и при нас се правят такива сгради.

Нека започнем с MTNMountain Dwellings в Дания.

 

Това е един хибрид между жилищен блок и многоетажен паркинг. Осигурени са места за 480 автомобила. Над паркинга се издигат 80 апартамента, предназначени основно за млади двойки и малки семейства. Ингелс признава, че сградата е резултат по-скоро на математическо уравнение, от колкото на творчески проблясък. Описа процеса на работа по следния начин : „Вземете терен от 8000 кв.м, 80 апартамента и четири-пететажен паркинг. Покрийте паркинга с жилища – като хляб с мармалад. Наклонете сандвича, за да получите клинообразен блок. Ориентирайте блока в най-доброто положение към слънцето. Разместете шахматно апартаментите и ето!“. Всеки апартамент има тераса и въпреки, че жилищата привидно са гъсто разположени, то всяко едно от тях има своята собствена индивидуалност. Терасите са обрамчени от саксии, по които след година ще започнат да пълзят растения. Предимствата на сградата е, че обитателите влизат с автомобила си и паркират на нивото на своето жилище. Не е нужно да ползват асансьор.

Гледана отвън сградата наистина изглежда необикновенна и иновативна по своята структура и разпределение, но вниквайки в детайли се вижда каква строгост и логика строят от проекта. Стъпаловидното разположение на апартаментите изглежда напълно естествено за този терен и все едно той сам е подсказал нуждата от това така да бъде сътворена сградата.

Инвеститорът е частен, а не някоя правителствена организация. Проектът на Ингелс и Де Смед повдига въпрос дали експериментирането в жилищната архитектура и печалбата могат да се държат ръка за ръка. Отговорът е „ДА“. Дори в България имаме пример на лице за това – Jaclyn на Пламен Братков.

Следващият проект, който ще разгледаме е VM, намиращ се непосредствено до MTN.

Това е една жилищна сграда, в чийто силует веднага се открояват балконите. Функционално е разбита на два отделни обема – един М и друг W образен. Характерно за жилищата вътре е, че са проектирани без разделителни стени межу помещенията. Всеки апартамент представлява една огромна стая, включваща в себе си всички функции, необходими за живеене. Прозорците са огромни витрини, имащи за цел да влиза максимално светлина в пространствата, а също и максимална гледка за обитателите. Северната фасада е „назъбена“ посредством балконите, които споменахме по-горе. Ингелс прави препратка към Титаник и, че всеки обитател, застанал на ръба на своя балкон, би се чувствал като Леонардо ди Каприо от едноименния блокбъстър. Балконите не са разположени един върху друг, а в хаотична композиция. Това е с цел всеки един от обитателите да има контакт с останалите – под, над и отстрани него. Друго интересно нещо в този проект е, че няма нито едно еднакво жилище. Всички са различни! Бярке Ингелс коментира това така : „При положение, че всички хора са различни, защо повечето апартамнти трябва да са еднакви?“ С тази философия, сградата съдържа в себе си над 80 различни апартамента, един от които е собственост на самия Ингелс, който твърди, че живее в този с най-скучно разпределени. Дали да му вярваме ?


Преминаваме нататък с 8H.

Работата по 8Н (8 Houses), който е най-големият  частен жилищен комплекс в Дания, започва през 2006-а, малко преди пръсването на Копенхагенския жилищен балон. Сградата е разположена в сравнително новия квартал на Копенхаген – Орещад, където на практика всичко е възможно защото не  съществува почти нищо – арена за свободата на архитектурната мисъл!  Първоначалната идея на инвеститора била да създаде една правоъгълна и скучна сграда, следваща контура на имота. Ингелс до някъде запазил първоначалната идея. Естествено с леки козметични промени. „Прищипал“ средата на паралепипеда и съединил крайните средни точки, после „натиснал“ един от ръбовете и го изравнил със земята. Така слънчевата светлина станала достъпна за всички обитатели по един естествен начин. Необичайната рампа, която се получава благодарение на „натискането“ позволява на собствениците на апартаменти на по-горни етажи да се изкачат посредством стълби, разположени по нея. Така обитателите правят една своеобразна разходка по покрива на своите домове. Рампата има и една социална цел. Съседите няма да се срещат само на партерно ниво. Те ще могат да общуват помежду си и „сред природата“ на озеленения покрив – рампа.

В сградата освен жилища, намират място и множество обществени пространства – магазини, кино, кафета, ресторанти, както и офиси.

Сградата е популярна сред „архитектурните“ туристи. Сайт в интернет прави екскурзии до нея, специално организирани, за да запознае дизайн наркоманите от цял свят с нейните качества и необичайно организираните й пространства.

И накрая, но не последно място, искам да ви представя един емблематичен за Бярке Ингелс проект – РЕН.

Сградата РЕН е проектирана за хотел, спортна зала и конферентен център за World Expo 2010 в Шанхай. Първоначалното предназначение на сградата било да бъде построена в Северна Швеция, но инвеститорът казал, че такъв дизайн на сграда е по-скоро сходен за Китай. Конкурсът бил загубен, но проекта оставен в архивите. Докато случайно китайски бизнесмен, който си търсел скандинавски архитекти, не видял проекта и възкликнал, че символът (人), който сградата изобразява е китайската дума за „хора“. И се чете „рен“. След като се посъветвали с фън шуй учител, архитектите на Бярке Ингелс уголемили сградата 3 пъти за китайските пропорции и отишли да я презентират в Китай.  В своята сграда БИГ искали да имплементират 5 елемента на ИН и ЯН като отделна геометрична препратка към всеки един от тях. Така триъгълникът,  символ на огъня бил заложен в процепът между двете вертикални тела. Квадратът, изобразяващ земята е публичното пространство под сградата, на нивото на терена. Кръгът, метафоризиращ огъня е заложен навсякъде по фасадата, Вълнообразната линия, символизираща водата, е изобразена като покриви в нежния силует на конферентната зала и плувния комеплекс, разположени от ляво и дясно по хоризонтала. И накрая правоъгълникът, другото значение за дърво – намира своята визуална метафора ако погледнем сградата от страни – все едно два правоъгълника са се докоснали в средите си.В световната архитектура много рядко се борави със символизма толкова на дълбоко, но когато става въпрос за Китай, това е повече от задължително. В крайна сметка самият кмет на Шанхай отишъл лично при Ингелс по време на тяхната изложба „Yes is more”, където му било разяснено всеки един детайл по сградата. За съжаление обаче в момента кметът е в затвора заради корупция.

Човешкият живот се развива чрез адаптиране към промените в природната среда.Същото е заложено и в архитектурата на Ингелс. „Правенето“ на архитектура е това да се възползваш от властта да се адаптираме към заобикалящата ни среда, а не да я рушим изцяло. Идеята е, че нашите градове са такива, защото ние сме ги направили такива, а не те сами от самосебе си. Просто ние като архитекти имаме цел да подобрим това, което е в момента, да го „научим“ да бъде по-добро. Ние имаме отговорността пред всички останали. И трябва да го направим.

(Статията е публикувана и в декемврийския брой на сп. Домът ( http://www.thehome.eu/interview-and-comments/item/84-big-is-more-comment-about-architect-bjarke-ingels-by-pavel-yanev )

Comments

  1. says

    „Единствените хора, които можем да обвиняваме за скучните си сгради, грозните фабрики и полумъртви градове, сме самите ние“. – много обичам да ми хвърлят на гърба отговорности,които явно не са за мен. Ако е вярно това, и аз бях отговорен за нашия град с необяснима архитектура,нямаше да допусна като влизам в града да се чудя дали влизам в Семипалатинск или в родния град на Юри Гагарин с незаменимия паметник на съветската наука и техника.А като преместиш поглед вляво да видиш сграда в стил „Тъпото“,наклонено към глупостта си. Градът е изпълнен с пунктови сгради в учудващ метален стил на бидонконцепции. София няма да се върне никога към духа си от преди бомбардировките. А всеки знае какво значение има духът на града.

Вашият отговор на pit Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Please type the characters of this captcha image in the input box

Please type the characters of this captcha image in the input box

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>