Оригинал или реплика ?

Започвам една болезнена за всички хора, занимаващи се с архитектура и интериорен дизайн тема, която ме разкъсва вече повече от няколко години. Става въпрос за „краденето на дизайн“. Преди седмица бях канен на откриването на нов шоурум за мебели в София. Нагледах се на крадени продукти, етикирани с бранда на въпросната фирма, поканила ме в своя магазин. Нaй-лесният и бърз начин да ви кажа за какво иде реч е да кажа просто „Витра“ или „Йимс“. Занимаващите се професионално веднага включиха, сигурен съм. Та…погледнете следния продукт :

Това е класиката на Рей и Чарлс Йимс с кодово име “Eames molded plastic chair with eiffel base”. Любим стол. На мен и всички, които харесват така наречения Mid-Century Modern дизайн.  Харесва ми как изглежда. Харесва ми това, което представлява. Харесва ми кой я е направил, как я е направил, как я е проектирал и философията, която стои зад създаването му. Проектиран през далечната 1950 г. за Herman Miller, това е един модерен евъргрийн погледнато отвсякъде. Може да притежавате този стол за скромните 350 $ от лицензиран представител на Vitra (европейският вариянт на Herman Miller). В крайна сметка обаче … 350 $ за пластмасов стол с метална основа и дървени крачета.

Секунда … защо трябва да е от лицензиран представител на Herman Miller или Vitra ? Нека погледнем сега следващата картинка :

Кажете „здравей“ на копирания вариант на “Eames molded plastic chair with eiffel base” (Хелооооу). Изглежда поразително еднакво с предходната картинка. И е на цена от приблизително 80 $. Как е възможно това ? Възможно е. Разбира се не от Vitra или Herman Miller. Какво правите ако харесвате този стол, искате 4 такива за вашата нова трапезария, но нямате излишни 1400 $.

Тук идва сблъсъкът между „оригинала“ и „копието“. Нещо дъвкано, дъвкано и предъвквано толкова много пъти в разговори с колеги и клиенти. Много от производителите на тези фалшификати претендират, че те следват оригиналната спецификация, когато става дума за размер, качество материал. Какво всъщност купуваме обаче наистина? Просто един стол, на който да седим докато се храним…или така наречената „култура“. Готов ли е българинът да дава пари за Култура ?

В разглеждания случай можем да говорим за дизайн естетика и математика. И двата стола са покъртително еднакви на външен вид, а разликата е от близо 1000 $. В крайна сметка, отново, това е просто един стол. Не е драма. В повечето случаи разликата е почти минимална и за обикновенния потребител такава по-скоро няма. Ако сте архитект, дизайнер или педант на тема детайли, то ще откриете очевидните разлики в сглобката, материалите и финиша. Но…ако започнем да разширяваме кръгозора си и започнем да мислим така не само за столовете, а въобще за всичко, което ни заобикаля – часовници, дрехи, телефони, парфюми и пр…..в един момент стигаме дори до храната, която ядем. За да се постигне ниска цена се пести от абсолютно всичко. За китаеца влагането на един и същ материал като на оригинала се свежда само до едно – да има същия вид като оригинала. Но какво има зад този вид само те си знаят. А това не е без значение. Избора на определен материал за изработката на определени детайли до голяма степен обуславя представянето на продукта през годините. Това е важно за името на марката. За репликата е важно да бъде продадена, сега и на момента докато е модерен даден модел. Зад нея не стои никакво име, няма какво да защитават. Що се отнася до изработката там пък нещата са още по-видими. Вниманието, контрола и изработката на всеки детайл са на светлинни години от тези на репликите. Във всяко едно производство има голямо количество брак, а това се определя от някакъв качествен контрол. И докато в Китай брак едва ли има (т.е. всичко се намества по различни класове продукти), то цената на брака при оригиналните часовници се разпределя върху цената на цялата продукция. Същото е и с технологиите. Зад всички тези прекрасни модели стоят екипи от професионалисти инженери и дизайнери, разходите, за които едва ли са малко. Технологиите и дизайните не падат от космоса. Не и за китайците разбира се – те вземат всичко наготово. А съдейки по тяхното производство – май работят направо по картинка. Така, че 80% по-ниска цена не ми изглежда никак нереално.

Прибавете и сумите за реклама, който се отделят от големите марки и разни други разходи, за които и не подозираме и сметката си идва на мястото.
Разбира се, принадена стойност има. При някои марки е по-силно изразена, при други по-слабо. При някой дори е толкова висока само, за да е достъпна марката за определена класа на обществото – бизнесмени, политици и т.н. И това е абсолютно разбираемо. Просто е запълнена една ниша, от която има нужда – тези хора искат тяхното благосъстояние  да бъде разпознато във всичко, което притежават. Част от тях може да се възхищават на продукта, защото както казах по-горе зад този продукт стоят хиляди часове проучвания, мисъл, философия и кретивност.

От друга страна, това си е чиста кражба на интелектуална собственост, но за това няма смиъсъл да говоря, защото в България такова нещо по никакъв начин не може да бъде наказано или преследвано от закона. Всичко е оставено на морала на гражданите и тяхната вътрешна потребителска философия.

А какво е вашето мнение относно репликите и оригиналите ? Въпрос на гледна точка, култура или единствено и само на финанси ?

Павел Янев | architect | All in Studio

Comments

  1. says

    Павка, много добре написано и много добра тема.
    Аз бях много против репликите. По разбираеми причини, защита на авторското право, защита на качеството и тн. Но след като повече от две години архитекти, дизайнери и клиенти ме питаха дали предлагам реплики накрая търсенето определи предлагането. Все още мнението ми е че има нещо нередно и може би единственното успокоение което имам е че клиента има право сам да реши и да знае че купува реплика. Много повече се дразня на търговци които крият произхода на предлаганата стока. И все пак бих се радвал ако един ден обществото като култура и като стандарт само отхвърли репликите.

  2. Р. says

    Здравейте, аз не съм архитект, закупих преди няколко години реплика на Eames Rocking Chair, цената не беше толкова решаваща дадох цели 450 лв, а се оказа по-късно, че за малко повече можех да си взема оригинала, за което много съжалявах.
    Репликата изглежда същата, ама като седне човек не може да седи, плъзга се…., не вярвам и оригинала да е така, макар, че не съм сядала в оригиналния му вид….
    Та в случая по-добре оригинал :-)

Вашият отговор на Р. Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Please type the characters of this captcha image in the input box

Please type the characters of this captcha image in the input box

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>